Той е емблематичен глас, възпял вечните хитове, определя се като бисексуален и днес празнува
Васил Михайлов Найденов е известен български поп /до 1989 година естраден/ артист, композитор и текстописец.
Започва кариерата си като вокалист на рок група " Диана Експрес “, с която записва една от най-хитовите си песни " Синева “ (1976). Самостоятелната му кариера бележи своето начало от 1979 година с песента " Адаптация “ от саундтрака към известния едноименен филм. През 80-те години се трансформира в една от звездите на българската поп сцена.
Роден е на 3 септември 1950 година в София. Завършва Строителния колеж " Христо Ботев “, а по-късно и естрадния отдел на Българската държавна консерватория, специалност пиано, през 1973. Израства с майка си Маргарита, татко си вижда години по-късно.
Васко Найденов работи като пианист и вокалист 10 години. От 1970 година е във вокално-инструментална група " Златни струни “ (сформирана през 1969 г. в гр. София, с в началото име " Явление 69 “), като тогава Христо Ламбрев е бил вокалист и на клавишни принадлежности, Румен Спасов е бил баскитарист, Йордан Караджов е вокалист, Иван Мишев е бил началник на групата и китарист, Борислав Мишев е бил на ударни принадлежности, групата през 1972 г. взе участие в интернационалния фестивал " Златният Орфей “ за поп-музика /наричана по това време естрадна/. През 1973 година групата издава дебютната си независима дребна плоча с 4 песни.
В началото на 70-те год. на 20-и век за малко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. През 1975 година става солист на " Диана Експрес “, като пее във втория студиен албум на групата. Песента " Синева “ се трансформира в огромен шлагер, като освен му основава популярност като артист, само че и му носи първия прякор – Васко Синевата. След това закратко е клавирист в Тангра, като свири в синглите " Не знаеш отмалялост “ и " Ако имаш време “. Последната печели премия в Младежкия конкурс за занимателна ария. Последната група преди началото на соловата кариера е " Тест “.
Звездата му изгрява през 1979 година, когато песента от кино лентата " Адаптация “ е оповестена за " Мелодия на годината “. В същата година печели и Първа премия на " Златният Орфей “ с " Предутрин “. Популярността му пораства с месеци. Почти всяка ария, която извършва, се трансформира в шлагер: " Адаптация “, " Откровение “, " И на следващия ден е ден “, " А дали е по този начин “.
През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, не престават да печелят награди: Втора премия на " Златния Орфей “ е присъдена на " По първи петли “ (1980) и " Любовта продължава “ (1982), а Трета награда – на " Угризение “ (1986). " Остани “ по музика на Тончо Русев печели Първа премия на радиоконкурса " Пролет “ (1983), а още три негови песни са оповестени за " Мелодия на годината “ – " Адаптация “ (1979), " Телефонна обич “ (1982) и " Сбогом, споделих “ (1985). " Чудо “ – отново по музика на Тончо Русев – " Мелодия на телевизионните фенове “ на същия конкурс през 1983 година
Найденов завоюва самопризнание и на интернационалните състезания като реализатор: Първа премия на " Златният Орфей “ (1979), Втора премия на " Шлагерфестивал “ (Дрезден, 1981), Втора премия на фестивала " Гала “ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за артист на годината в анкетата на радиопредаването " Музикална стълбица “.
Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 година работи с балета на Алла Пугачова " Телефон “, а взаимните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър (при гостуването ѝ в България).
Песента " Завръщане “ печели Голямата премия на актуализирания конкурс " Песни за Варна “ през 1995 година
Има дуетна ария с Елвира Георгиева – " Може би ще дойда “ (1995).
От края на 1998 година в продължение на съвсем две години е създател и водещ, дружно с Богдана Карадочева на предаването за музика – " Почти среднощ е... “ в Нова телевизия. Преди това той има опит като тв водещ на " Шарен свят “ по Ефир 2, дружно с Катерина Евро. През 1998 година излиза песента " След края на света “ от саундтрака на едноименния филм. През 2004 година той записва песента " Старата обич “ за " Хотел България (сериал) “ по Нова телевизия.
През 2018 година е разгласен за почетен жител на София.
В началото на 2019 година излиза новият му сингъл – " На инцидентна гара “, който е част от саундтрака на кино лентата " Можеш ли да убиваш “.
Едни от най-големите му шлагери през годините са: " Адаптация “, " Любовта продължава “, " А дали е по този начин “, " Телефонна обич “, " Сбогом, моя обич “, " Бързаш, няма време “, " Пред заран “, " Рали “, " Сигурно “, " Чудо “, " Тишина “, " Сбогом, споделих “, " Огън от обич “ (дует със Силвия Кацарова), " Моля се “ (дует със Силвия Кацарова), " Нова година “ (дует с Богдана Карадочева), " Угризение “, " Остани “, " Откровение “, " Болката отляво “, " Клоунът “, " Междучасие “, " Казано почтено “, " Почти забравена обич “, " След края на света “, " По първи петли “, " Джули “, " И на следващия ден е ден “, " Не мога без теб “, " Като слънце в огледало “, " Едно море “, " Вали “, " Молба “, " В твоето легло “, " Седем пъти “, " Маса за двама “, " Самотна лодка “, " Ще търсиш дълго ти “, " Бъди благословена ти “, " Сбогуване “, " В крайник с модата “, " Брак на 33 “, " Едва ли всичко отново ще се повтори “, " Последна изповед “, " Моя е “ (дует с Ивайло Колев), " Забравяте “, както и " Синева “ като солист на " Диана Експрес “, чиято ария е точно на групата.
Васил Найденов не е женен и няма деца. Пресата назовава " член на неговото семейство “ продуцента и импресариото Ивайло Манолов, който работи с артиста към 30 години.
През 1992 година, в изявление с Антон Стефанов, Найденов се дефинира като бисексуален.
През май 2020 година Найденов споделя своето неодобрение по отношение на това по какъв начин хората го сочат с пръст поради сексуалността му в изявление пред Мариян Станков – Мон Дьо за Nova.
Започва кариерата си като вокалист на рок група " Диана Експрес “, с която записва една от най-хитовите си песни " Синева “ (1976). Самостоятелната му кариера бележи своето начало от 1979 година с песента " Адаптация “ от саундтрака към известния едноименен филм. През 80-те години се трансформира в една от звездите на българската поп сцена.
Роден е на 3 септември 1950 година в София. Завършва Строителния колеж " Христо Ботев “, а по-късно и естрадния отдел на Българската държавна консерватория, специалност пиано, през 1973. Израства с майка си Маргарита, татко си вижда години по-късно.
Васко Найденов работи като пианист и вокалист 10 години. От 1970 година е във вокално-инструментална група " Златни струни “ (сформирана през 1969 г. в гр. София, с в началото име " Явление 69 “), като тогава Христо Ламбрев е бил вокалист и на клавишни принадлежности, Румен Спасов е бил баскитарист, Йордан Караджов е вокалист, Иван Мишев е бил началник на групата и китарист, Борислав Мишев е бил на ударни принадлежности, групата през 1972 г. взе участие в интернационалния фестивал " Златният Орфей “ за поп-музика /наричана по това време естрадна/. През 1973 година групата издава дебютната си независима дребна плоча с 4 песни.
В началото на 70-те год. на 20-и век за малко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. През 1975 година става солист на " Диана Експрес “, като пее във втория студиен албум на групата. Песента " Синева “ се трансформира в огромен шлагер, като освен му основава популярност като артист, само че и му носи първия прякор – Васко Синевата. След това закратко е клавирист в Тангра, като свири в синглите " Не знаеш отмалялост “ и " Ако имаш време “. Последната печели премия в Младежкия конкурс за занимателна ария. Последната група преди началото на соловата кариера е " Тест “.
Звездата му изгрява през 1979 година, когато песента от кино лентата " Адаптация “ е оповестена за " Мелодия на годината “. В същата година печели и Първа премия на " Златният Орфей “ с " Предутрин “. Популярността му пораства с месеци. Почти всяка ария, която извършва, се трансформира в шлагер: " Адаптация “, " Откровение “, " И на следващия ден е ден “, " А дали е по този начин “.
През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, не престават да печелят награди: Втора премия на " Златния Орфей “ е присъдена на " По първи петли “ (1980) и " Любовта продължава “ (1982), а Трета награда – на " Угризение “ (1986). " Остани “ по музика на Тончо Русев печели Първа премия на радиоконкурса " Пролет “ (1983), а още три негови песни са оповестени за " Мелодия на годината “ – " Адаптация “ (1979), " Телефонна обич “ (1982) и " Сбогом, споделих “ (1985). " Чудо “ – отново по музика на Тончо Русев – " Мелодия на телевизионните фенове “ на същия конкурс през 1983 година
Найденов завоюва самопризнание и на интернационалните състезания като реализатор: Първа премия на " Златният Орфей “ (1979), Втора премия на " Шлагерфестивал “ (Дрезден, 1981), Втора премия на фестивала " Гала “ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за артист на годината в анкетата на радиопредаването " Музикална стълбица “.
Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 година работи с балета на Алла Пугачова " Телефон “, а взаимните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър (при гостуването ѝ в България).
Песента " Завръщане “ печели Голямата премия на актуализирания конкурс " Песни за Варна “ през 1995 година
Има дуетна ария с Елвира Георгиева – " Може би ще дойда “ (1995).
От края на 1998 година в продължение на съвсем две години е създател и водещ, дружно с Богдана Карадочева на предаването за музика – " Почти среднощ е... “ в Нова телевизия. Преди това той има опит като тв водещ на " Шарен свят “ по Ефир 2, дружно с Катерина Евро. През 1998 година излиза песента " След края на света “ от саундтрака на едноименния филм. През 2004 година той записва песента " Старата обич “ за " Хотел България (сериал) “ по Нова телевизия.
През 2018 година е разгласен за почетен жител на София.
В началото на 2019 година излиза новият му сингъл – " На инцидентна гара “, който е част от саундтрака на кино лентата " Можеш ли да убиваш “.
Едни от най-големите му шлагери през годините са: " Адаптация “, " Любовта продължава “, " А дали е по този начин “, " Телефонна обич “, " Сбогом, моя обич “, " Бързаш, няма време “, " Пред заран “, " Рали “, " Сигурно “, " Чудо “, " Тишина “, " Сбогом, споделих “, " Огън от обич “ (дует със Силвия Кацарова), " Моля се “ (дует със Силвия Кацарова), " Нова година “ (дует с Богдана Карадочева), " Угризение “, " Остани “, " Откровение “, " Болката отляво “, " Клоунът “, " Междучасие “, " Казано почтено “, " Почти забравена обич “, " След края на света “, " По първи петли “, " Джули “, " И на следващия ден е ден “, " Не мога без теб “, " Като слънце в огледало “, " Едно море “, " Вали “, " Молба “, " В твоето легло “, " Седем пъти “, " Маса за двама “, " Самотна лодка “, " Ще търсиш дълго ти “, " Бъди благословена ти “, " Сбогуване “, " В крайник с модата “, " Брак на 33 “, " Едва ли всичко отново ще се повтори “, " Последна изповед “, " Моя е “ (дует с Ивайло Колев), " Забравяте “, както и " Синева “ като солист на " Диана Експрес “, чиято ария е точно на групата.
Васил Найденов не е женен и няма деца. Пресата назовава " член на неговото семейство “ продуцента и импресариото Ивайло Манолов, който работи с артиста към 30 години.
През 1992 година, в изявление с Антон Стефанов, Найденов се дефинира като бисексуален.
През май 2020 година Найденов споделя своето неодобрение по отношение на това по какъв начин хората го сочат с пръст поради сексуалността му в изявление пред Мариян Станков – Мон Дьо за Nova.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ